Франция подкрепя противоречиви промени в гласуването в Нова Каледония на фона на продължаващите вълнения
Франция прие спорни реформи в правилата за гласуване в Нова Каледония, които доведоха до най-големите вълнения в тихоокеанската територия от повече от 30 години.
Администрацията в Нова Каледония съобщи, че повече от 130 души са били арестувани при безредиците, които започнаха в понеделник вечерта с опожарени автомобили и сгради и разграбени магазини.
„Сериозните безредици“ продължават, каза Върховният комисариат на републиката в Нова Каледония в изявление в сряда сутринта, добавяйки, че вечерният час и забраната за публични събирания ще останат в сила.
Опит за бягство от затвора също беше осуетен, се добавя.
Гневът тлее от седмици заради плановете на Париж да промени конституцията, за да позволи на повече хора да гласуват на провинциалните избори в Нова Каледония. Критиците казват, че този ход ще маргинализира местното население канак, което съставлява около 40 процента от населението, като позволи на по-скоро пристигналите европейци да гласуват.
Франция казва, че правилата трябва да бъдат променени, за да подкрепят демокрацията на острова.
Националното събрание в Париж прие мярката след дълъг дебат малко след полунощ с 351 гласа срещу 153.
След това френският президент Еманюел Макрон призова представителите на Нова Каледония в писмо да „недвусмислено осъдят цялото това насилие“ и да „призоват за спокойствие“, съобщи агенция AFP.
Продължителни проблеми
Нова Каледония, която има население от близо 300 000 души, се намира между Австралия и Фиджи и е една от най-големите отвъдморски територии на Франция.
На около 17 000 км (10 563 мили) от Париж, територията е ключова част от претенциите на Франция като тихоокеанска сила, но хората от Канак отдавна се дразнят от управлението на Париж.
Дениз Фишър, бивш австралийски генерален консул в Нова Каледония, каза, че не е изненадана от насилието от последните няколко дни и каза пред Ал Джазира, че то показва „истински и фундаментален срив в начина, по който се управлява територията“.
Правилата за гласуване са част от така нареченото споразумение от Нумеа от 1998 г.
Съгласно сделката Франция се съгласи да отстъпи повече политическа власт на територията и да ограничи гласуването в провинциалните и парламентарните избори на Нова Каледония до тези, които са били жители на острова по това време или са родени там.
Около 40 000 френски граждани са се преместили в Нова Каледония от 1998 г. насам и промените разширяват избирателния списък, за да включват онези, които са живели на територията от 10 години.
Споразумението от Нумеа също включва поредица от три референдума за независимост, като последният се проведе през декември 2021 г. в разгара на пандемията от COVID-19. Групи, подкрепящи независимостта, бойкотираха вота, който подкрепи оставането във Франция, и отхвърлиха резултата.
Те призовават за нов вот.
Социално-икономическата маргинализация, отнемането на земя и лишаването от права на канаките отдавна са източник на бурни граждански вълнения в Нова Каледония.
На референдум от 1987 г. привържениците на независимостта, ядосани от това, че скорошните жители на територията получиха право на глас, също водеха бойкот. Преобладаващият вот в полза на оставането във Франция доведе до бурни протести и в крайна сметка до Матиньонското споразумение от 1988 г., насочено към коригиране на неравенството, и Нумеаското споразумение с неговата визия за „споделен суверенитет“.
„Притесненията са дълбоко вкоренени“, каза Фишър.
