Франция подкрепя противоречиви промени в гласуването в Нова Каледония на фона на продължаващите вълнения

Франция одобри противоречиви промени в разпоредбите за гласоподаване в Нова Каледония, които доведоха до най-големите безредици в тихоокеанската територия от повече от 30 години.

Администрацията в Нова Каледония заяви, че повече от 130 души са били задържани при безредиците, които започнаха в понеделник вечерта с опожарени коли и здания и разграбени магазини.

„ Сериозните вълнения “ не престават, сподели Върховният комисариат на републиката в Нова Каледония в изказване в сряда сутринта, добавяйки, че вечерният час и възбраната за обществени събирания ще останат в действие.

Опит за бягство от пандиза също беше осуетен, се прибавя.

Гневът тлее от седмици поради проектите на Париж да промени конституцията, с цел да разреши на повече хора да гласоподават на провинциалните избори в Нова Каледония. Критиците споделят, че този ход ще маргинализира локалното население канак, което съставлява към 40 % от популацията, като разреши на по-скоро пристигналите европейци да гласоподават.

Франция споделя, че разпоредбите би трябвало да бъдат изменени, с цел да поддържат демокрацията на острова.

Националното заседание в Париж одобри мярката след дълъг спор малко след среднощ с 351 гласа против 153.

След това френският президент Еманюел Макрон прикани представителите на Нова Каледония в писмо да „ недвусмислено осъдят цялото това принуждение “ и да „ призоват за успокоение “, заяви организация AFP.

Продължителни проблеми

Нова Каледония, която има население от близо 300 000 души, се намира сред Австралия и Фиджи и е една от най-големите отвъдморски територии на Франция.

На към 17 000 км (10 563 мили) от Париж, територията е основна част от претенциите на Франция като тихоокеанска мощ, само че хората от Канак от дълго време се нервират от ръководството на Париж.

Дениз Фишър, някогашен австралийски общоприет консул в Нова Каледония, сподели, че не е сюрпризирана от насилието от последните няколко дни и сподели пред Ал Джазира, че то демонстрира „ същински и фундаментален срив в метода, по който се ръководи територията “.

Правилата за гласоподаване са част от по този начин нареченото съглашение от Нумеа от 1998 година

Съгласно договорката Франция се съгласи да отстъпи повече политическа власт на територията и да ограничи гласуването в провинциалните и парламентарните избори на Нова Каледония до тези, които са били поданици на острова по това време или са родени там.

Около 40 000 френски жители са се преместили в Нова Каледония от 1998 година насам и измененията уголемяват изборния лист, с цел да включват тези, които са живели на територията от 10 години.

Споразумението от Нумеа също включва поредност от три референдума за самостоятелност, като последният се организира през декември 2021 година в разгара на пандемията от COVID-19. Групи, подкрепящи независимостта, бойкотираха вота, който поддържа оставането във Франция, и отхвърлиха резултата.

Те приканват за нов избор.

Социално-икономическата маргинализация, отнемането на земя и лишаването от права на канаките от дълго време са източник на бурни цивилен безредици в Нова Каледония.

На референдум от 1987 година последователите на независимостта, ядосани от това, че скорошните поданици на територията получиха право на глас, също водеха протест. Преобладаващият избор в интерес на оставането във Франция докара до бурни митинги и в последна сметка до Матиньонското съглашение от 1988 година, ориентирано към поправяне на неравенството, и Нумеаското съглашение с неговата визия за „ споделен суверенитет “.

„ Притесненията са надълбоко вкоренени “, сподели Фишър.